1. Не прекъсвайте детето си по време на говорене. Изчакайте търпеливо какво иска да каже и едва след това може да го помолите да повтори казаното, след като си поеме въздух, бавно и спокойно. НО САМО ВЕДНЪЖ!

2. Гледайте детето си в очите, когато то ви говори. Не отклонявайте поглед настрани. Така демонстрирате досада и го карате да се чувствува виновно.

3. Не говорете НИКОГА пред други хора в присъствие на детето за неговото заекване и че това ви създава проблем. Така го карате да се чувствува виновно.

4. Вие сте ДЛЪЖНИ да поговорите с детето си за неговото заекване,спокойно да му обясните ,че наистина има малък проблем, но Вие ще му помогнете да го преодолее. Прикриване на истината само засилва безпокойството на детето Ви. Важното е то да усети ,че Вие сте до него и може да разчита на Вас!

5. Не показвайте пред заекващото си дете, че се безпокоите за неговото заекване. Вашето безпокойство ще го накара да се чувствува виновно пред вас, а чувството за вина е много силна психотравма.

6. Организирайте живата на детето си ! Дневният режим и достатъчно сън са изключително важни, както за общото състояние на детето, така и за неговия говор.

7. Нека започнe да се занимава с някакъв спорт- индивидуален, без много емоции и викане. Например плуване, тенис, шах, танцуване и др. Така то ще калява волята си и ще създадете самочувствие на детето си.

8. Не прекарвайте почивката си със заекващото дете на море. Морето и слънцето изнервят и уморяват и водят до засилване на заекването. За предпочитане е да отидете на планина.

9. Ако някой от семейството / най- често майката / говорят бързо и напрегнато, нека се опитат да намалят скоростта на говорене. Бързото говорене на родителите се отразява изключително неблагоприятно върху заекващото дете и неговото заекване.

10. Направете всичко възможно да прекратите конфликтите между заекващото си дете и другите деца в семейството.

от доц. д-р Виолета Боянова, М.Д., Нов Български Университет