СИЗ изпрати отворено писмо до Мариус Куркински във връзка със заекващия персонаж в постановката му "Кралят-елен" Уважаеми Мариус,

Преди да премина към повода за това открито писмо искам да изразя респекта си към Вас като към един от най-талантливите и уникални съвременни творци. Затова Ви моля да приемете всичко, което ще прочетете по-долу, единствено като гражданска позиция.

Пиша Ви от името на Сдружение за инициативи по заекването (СИЗ) и от името на Европейската лига на асоциациите на хората, които заекват (ЕЛСА). Както вече се досещате, поводът за това писмо, е заекващият анти-герой Тарталя/Дерамо в постановката Кралят-елен.

Обществото подценява сериозността на проблема заекване и психологическите последици, които реакцията на присмех или в най-добрия случай на шеговито снизхождение, нанася на хората, които живеят с този проблем. За това отношение допринася и изкуството. Навсякъде заекващите хора са представени като глуповати персонажи, обект на скечове и всеобща забава.

И нямаше да има нищо неморално или неетично в това, ако забавата наистина бе всеобща. Но може би някой в залата не се смее. Защото на никой не му е смешно, когато разбере, че е платил за екзекуцията на собственото си достойнство.

В пиесата на Карло Гоци злосторникът също заеква. Но само в осма сцена, на второ действие, веднага след като извършва вероломството си. В ситуации на особено силен стрес и притеснение всеки един човек може да получи речеви блокове. Това обаче не означава, че страда от този проблем и категорично променя акцента, и посланието. В текста на две места се появява една и съща забележка относно заекването “Това несъвършенство на речта отново ме преследва”, докато във Вашата постановка това е трансформирано в “този гнусен навик от природата ми даден” (цитирам по памет) и други подмятания в този дух.

Изкуството възпитава отношение. А възпитанието е най-лесно и възможно в детските години. Децата са най-добрите подражатели. И ако след като са гледали Вашата, иначе чудесна постановка, започнат да се подиграват на своето заекващо другарче, то ще е и защото елементаризираното послание, което тя им е донесла е: “хората, които заекват са вероломни и зли; хората, които заекват са смешни; заекването е отвратително”.

2004 година е Международна година на децата, които заекват. Нашето сдружение иска да има все по-малко заекващи деца, които се чувстват дефектни и изпитват вина и срам поради своето различие. Това може да стане само с активното участие на обществото чрез възпитаване на ново отношение към хората с този проблем.

Молбата ни към Вас е да промените режисурата така, че да не наранява чувствата и достойнството на хората, които заекват и публично да им се извините.

Вярвам, че писмото ми ще бъде разбрано правилно.

гр. София 17.04.2004г.

С приятелски поздрав,
Ирина Папанчева
председател на СИЗ
СИЗ
ЕЛСА