Щефан Трьомел, директор на Европейския форум на хората с увреждания (ЕФХУ) пред News.bg, интервю на Ирина Папанчева от 13.09.2004 г. Българският Национален съвет на хората с увреждания наскоро се присъедини към Европейския форум на хората с увреждания. Какъв е неговият статус във Форума и какво е преимуществото от това членство за Съвета и за неговите членове?

Българският Национален съвет на хората с увреждания бе приет като член наблюдател в ЕФХУ по време на нашето последно Общо събрание. Членовете наблюдатели са представителни национални организации от страните кандидатски за членство в ЕС.

Преимуществото за нас е че сега имаме за член организация, която ще ни доставя гледните точки на българското движение на хора с увреждания, за да можем да ги вземаме предвид при нашата работа.

Преимуществата за Българския национален съвет според нас са много: достъп до информация относно инициативите, свързани с хората с увреждания на ниво Европейски съюз, връзка с националните съвети от страните членки на ЕС, подкрепа на националното лобиране при молба от негова страна.

Какво ще се промени за хората с увреждания в България след присъединяването към ЕС? Реалистично ли е да бъдат очаквани някакви внезапни промени?
Не бих се осмелил да кажа, че трябва да се очакват внезапни промени. Има общо, без да е свързано с уврежданията, влияние върху цялото общество, което не е задължително да бъде веднага положително за всеки. Главната полза от гледна точка на хората с увреждания ще бъде бавно увеличаващото се количество на законите, които да се борят с дискриминацията на хората с увреждания. Присъединяването може да означава, но това зависи от действията на българското правителство, модернизация на законодателството за уврежданията, с подход, основан на човешките права във връзка с основните цели, поставени през Европейската година на хората с увреждания. Но не забравяйте, че повечето политики, свързани с уврежданията са и ще останат национални компетенции.

Как ще функционира ЕФХС в Съюза на 25, а скоро 27, страни-членки? С какви проблеми може да се сблъска?
ЕФХС определи нова стратегия за разширеното членство. От една страна одобрихме нови статути, за да адаптираме управителните ни структури към новата ситуация. Нещо повече, ние пре-определихме начина си на работа с решението да подкрепяме много по-активно тези наши национални членове, които имат нужда от това и възнамеряваме да третираме България и Румъния още от сега като пълноправни членки на организацията ни от тази гледна точка.

Добра ли е новата Европейска конституция за хората с увреждания? Кои са силните и слабите й страни от тяхна гледна точка?
Ние сме сравнително доволни от новата конституция. Тя включва едно по-ясно искане анти-дискриминацията да бъде включена във всички политики на ЕС, тя включва и Хартата на фундаменталните права на ЕС в своите два члена, отнасящи се до уврежданията, както и най-после, за първи път, разпознава ролята на организации като нашата в члена за това, което сега се нарича участваща демокрация.

Основният недостатък е, че новата конституция ще продължи да изисква единодушие за новите правни инициативи за борба с дискриминацията на хората с увреждания. Това означава, че основната ни цел, която е да има директива на ЕС за борба с дискриминацията на хората с увреждания във всички сфери на компетенциите на ЕС, ще има нужда от подкрепата на 25те правителства, за да бъде реализирана.

2003 г. бе посветена на хората с увреждания. Какви са резултатите от тази година? Имаше ли значително влияние върху отношението към хората с увреждания и върху техния живот?
Отново равносметката ни за годината е много позитивна. Мислим, че уврежданията бяха широко представени и че все повече отговорни лица и институции, включително медиите, увеличиха своята информираност и обвързаност с проблемите, свързани с тях, което има огромно значение. Бяхме много доволни от участието в годината на много от новоприсъединилите се страни членки, както и на България и Румъния. Фактът че годината съвпадна с действията, които предприемахме в тези страни бе важен. В много държави бе постигнато ново законодателство. И още веднъж: главното разочарование бе от това, че не можахме да използваме годината, за да започнем процеса, водещ към директивата на ЕС за уврежданията.