Дали Вашето дете заеква?

Съвременна информация и съвети за родители и всички, които са в контакт с деца със заекване и искат да им помогнат Една малка, но много човешка книжка

Всеки родител чака с нетърпение раждането на своето дете, после първите звуци, жестове и движение за комуникация, думички и т.н., и т.н. Радост и гордост е да си родител, но и голяма отговорност в същото време. Особено, когато се появят „нестандартни проблеми". Това нерядко се случва при развитието на детската реч - най-сложната човешка дейност и най-лесно уязвима.

Много са говорните разстройства, но едно от най-разпростра­нените и най-сложните е заекването.

Неочакваната му поява създава особен стрес при всяко младо семейство. И почти винаги се оказва неподготвено за това деликатно речево нарушение. (Разбира се, младите родители нямат вина за това.) Дори и след посещението при районния или детски лекар и невролог, те не винаги получават достатъчно информация за сложността и многопластовата природа на заекването. Оказва се, че малко лекари у нас са със специални знания и умения по съвременната терапия на заекването, а още по-малко предпочитат кооперирането по този проблем с логопеди (което е най-добрия модел от световната практика).

А от друга страна родителите отиват и при лекаря, и при логопеда с нагласата за решение на проблема още „на часа" (както примерно зъболекаря прави това). ТЕРАПИЯТА НА ЗАЕКВАНЕТО НЕ Е АКТ, А ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПРОЦЕС, който изисква време и търпение и допълващи се усилия на логопед и родител.

Обикновено някои родители подценяват проблема и не вземат никакви мерки за ранното му решение (особено след като някой лекар им е казал, че „то (детето) ще го израсне". И тук е в сила златното правило „Колкото по-рано, толкова по-успешно". Или пък други го надценяват и се обременяват с чувство за срам, вина или обреченост. И не рядко се лутат и още повече се затормозяват от съмнителни „лечители", които им обещават магически успехи. (А такива все още никъде по света не са познати!)

А колко малко е нужно на родителите да получат поне първоначални знания и умения за природата и терапията на заекването. И така просто всичко „стъпка по стъпка" ще си дойде на своето място. Една малка, но много полезна книжка иска да изпълни тази празнина за Вас, след като повече от две десетилетия подобен родителски съветник не е издаван у нас. Книгата „Дали Вашето дете заеква" от шведския логопед Ленарт Ларсон (също заеквал като дете) иска да Ви подаде сърдечна ръка и заедно с нея да се опитате да надникнете във феномена заекване и да потърсите отговори на много въпроси, които Ви вълнуват.

В по-голямата си част издаването на тази книга е финансирано по проект от програмата ФАР чрез фондация „Развитие на гражданското общество".

Това ценно помагало за всеки родител се появи у нас благодарение и на ентусиазма и усилията на Националната асоциация за самопомощ и инициативи по заекването (НАСИЗ), приобщаването ни в Европейската лига на асоциациите на хората, които заекват и благородния жест на Шведската асоциация на хората, които заекват, която ни предостави великодушно авторските права на книгата.

НА ВСИЧКИ, МНОГО БЛАГОДАРНОСТИ!

Петър Тонев - Председател на Националната асоциация за самопомощ и инициативи по заекването (НАСИЗ) Декември, 1996 г.

Колебанието е нормално

за децата в предучилищна възраст и негладката реч с повторения не би трябвало да се приема като заекване.

ТОМАС, ПЕРНИЛА и ЯН

Тази малка напътствена книжка описва три деца с колеблива реч в тяхното развитие:

Томас, три и половина годишен, Пернила е шест годишна и посещава детска градина, и Ян, който е на единадесет години и е в четвърти клас.

Преди да започна за трудностите, които Томас, Пернила и Ян имат с речта, ще кажа няколко думи как изобщо децата се учат да говорят.

Говоренето е способността, която главно отличава хората от животните. Това е най-сложното нещо, което ние, хората, правим!

Децата се учат да говорят чрез слушане, наблюдаване и цялостно слухово възприемане на средата около тях. Много хора са вярвали, че децата се учат да говорят единствено чрез подражание. Но сега ние знаем, че децата се учат да "попиват" всичко, което чуят и после си „построяват" техен собствен език.

Всички хора, които се срещат и говорят с дете, влияят на неговото езиково развитие. Най-голямото въздействие се упражнява от онзи, който е обикнат от детето и в обратна посока - който обича детето. ЛЮБОВТА Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕШКО РАЗВИТИЕ! (Подч. мое - П.Т.) Телевизията нито може да даде, нито може да получи любов, нито е възможно да разговаряш с нея. Следователно, детето не може да се научи да говори чрез телевизионния апарат. Децата разбират много повече, отколкото могат да кажат. Ние лесно забравяме това и трябва да започнем да говорим на нашите деца отрано!

Майчиният език и „майчиното мляко"

Много родители си мислят, че езикът им не е на много високо ниво - че говорят на диалект и неправилен език, и че тяхната реч не си струва да бъде възприемана от техните деца. Ако Вие чувствате нещата така, все пак трябва да знаете: речта на майката и бащата е винаги правилна за техните деца. Така както „майчиното мляко" е незаменимо за детето, така е и с речта - няма грешен и беден майчин език!

Първите думи обикновено се появяват около първия рожден ден. Докато вече до втория рожден ден децата научават множество нови думи и се опитват да правят кратки изречения.

Между втората и четвърта­та година децата развиват речта си интензивно. Ето защо е много важно родителят да бъде наблизо и да помага с внимателно слушане и говорене със своето дете колкото е възможно повече. Като родител трябва да знаете, че за Вашето дете е велико „ удоволствие да Ви говори. И -то иска от Вас да го слушате колкото се може по-дълго и с голямо внимание.

Не поправяйте много често!

Заживейте с разбирането, че детските езикови творения не трябва прибързано да се отхвърлят с изблик на смях, особено когато бъде казано нещо оригинално или смешно. Нито трябва да бъдат поправяни без нужда. Едно цвете няма да израсте по-бързо, ако го издърпваме. Ако децата чуят правилната дума или фраза, те ще я произнесат така, когато наистина са готови (вътрешно) за това:

Детето: Мама, ти качила влака? Майката: Да, аз се качих във влака.

Или когато думите са трудни за произнасяне:

Детето: Тати, вали няг!

Бащата: Да, виж! Започва да вали сняг! (Добре е трудният звук за детето да се произнесе много ясно.)

Поощрявайте езиковото развитие

Това включва повече говорене с детето: разговор по картинка, четене, разговор за това, което сте прочели, ясни и достъпни обяснения, заедно да си припомняте нещата от прочетеното, заедно да планирате как да се преразкаже... Когато четете нещо на Вашето дете, не го занимавайте само с четене. Опитайте се да преразказвате историята, вместо само да четете. Освен това спирайте често, за да попитате или просто да побеседвате: „Защо мислиш, че той е казал това... Какво мислиш, че ще се случи по-нататък... Спомняш ли си там, дето..." Томас, три и половина годишен!

Томас е живо и много активно дете в игрите, трудно се задържа на едно място - „като работна мравка е".

Той е напред в речевото и езиковото развитие и за възрастта си говори отлично.

Когато е развълнуван (което често се случва при него), леко се запъва в речта си. Повтаря цели думи и фрази, обикновено в началото на изреченията. Той прави това от около шест месеца, но тези говорни смущения се появяват и отшумяват периодично - специално около Коледа и рождения му ден.

Томас не обръща внимание на това изобщо и никога не се ядосва или пък става тъжен. И не само че не се отказва, но продължава да говори, докато не каже това, което иска. Никой от приятелите не му се присмива и не го дразни.

Това са нормални речеви колебания и не е заекване

Напомня ли Ви Томас за Вашето дете?
Вие може би получавате усещането, че деца като Томас мислят по-бързо, отколкото са в състояние да говорят. Да, те стартират забързано, повтарят думи и фрази, но не заекват.

Просто както всяко друго развитие, речта се развива стъпка по стъпка, на етапи. Понякога децата научават прекалено много за кратък период, понякога това надраства нивото им.

Негладката реч и повтарянията идват обикновено при вълнения и отшумяват. Те могат да изчезнат за кратко време, да се върнат и да изчезнат отново. Това е напълно нормално в предучилищна възраст.

Има няколко възможни обяснения за този феномен, който наистина не е заекване, въпреки че понякога е наричано ранно детско заекване или развиващо се заекване.

Това може да се счита все пак от някои за заекване, защото детето няма много богат речник, но има голяма нужда или желание да говори. Или пък другия случай - богато словесно натрупване, но говорният апарат не е достатъчно укрепнал. Може би детето е открило, че запъвайки се на някои думи, по този начин ще „акцентува" върху себе си и в неговия разговор ще вземат участие по-големите му братя и сестри. А може би детето е свикнало майка му и баща му да не му обръщат достатъчно внимание отначало и то трябва по някакъв начин да се опита да ги привлече към себе си, докато започнат да го слушат като „комуникативен човек".

Но каквато и да е причината за подобен говор в предучилищните години, това е напълно нормално. Децата се учат да лазят преди да проходят. Речта също изисква подготвителен период, преди да стане гладка. При почти всички деца този тип негладка реч се появява в развитието им. Те после я израстват.

Какво да правим?

Първо, когато Вашето дете започне да „блокира" на отделни звукове, срички или думи, опитвайте се да не му изтъквате това и да не го наричате „заекване". Тази дума може лесно да създаде допълнително безпокойство за Вас и детето Ви. Опитайте се да погледнете на това като етап при нормалното речево развитие.

Просто Вашето дете не заеква, няма го истинския проблем и изобщо никакви говорни проблеми. Ако нещо все пак Ви тревожи, то проблемът съществува във Вашите уши, а не в детската уста.

Напомняйте си все пак, че най-важното нещо е КАКВО казва Вашето дете, а не КАК го казва. От друга страна е нормална реакция да станете нетърпеливи и раздразнителни, ако детето започне да прави прекалено много повторения и блокирания и примерно Вие сте изнервени, че заради минута-две ще изпуснете автобуса. Това не трябва да Ви прави лош родител, не се опитвайте да търсите вина в нищо!

„Успокояващи" съвети

към детето, изразявани по различен начин, по принцип не са препоръчителни. Примерно: „Не се вълнувай, когато искаш да кажеш нещо!", „Кажи го отново, но този път по-бавно"! или „Поеми си дълбоко въздух, това ще ти помогне!" Повечето родители във Вашата ситуация постъпват понякога като Вас, просто защото са забелязали, че това помага. И то наистина помага за момента, но аз мисля, че тези прийоми не дават положителни резултати в края на краищата. Защо? Защото това прави детето много по-чувствително при блоковете и се увеличава риска от свръхнапрегнатост в желанието да говори по-добре, отколкото моментната зрялост му позволява. Говоренето може да се превърне във вид дресиране. И ако детето Ви наистина последва Вашите съвети, много е възможно говора му да се влоши.

Създаване на спокойна атмосфера

Опитайте се да уловите деликатния момент. „Кажи, миличко, този звук ли те притеснява? Седни спокойно и да чуя сега." След което Вие показвате, че сте готов да слушате с най-голямо внимание.

Разбира се, това не е винаги възможно. И понякога може да стане уморително да слушате с внимание дълго бърборене, но тогава не създавайте фалшиво впечатление, че слушате. Децата лесно могат да разберат това. Наистина, опитайте се да бъдете честни, но без да сте резки: „Виж, аз те разбирам, но засега наистина не мога да се концентрирам върху това, което казваш. Нека да свърша моята работа, пък после пак ще говорим." Или Вие имате нужда да се успокоите?

Има ли неестествена възбуда и стресова ситуация във Вашия дом? Дали това идва от говорните затруднения на детето Ви в голяма степен? Мислите ли, че Вие бихте могли да промените нещо? Опитвайте се да се успокоявате често, макар и за кратко. Говоренето по-бавно с Вашето дете е наистина едно от най-важните неща. Внимавайте за много трудните и сложни езикови конструкции и непознати думи. Детето винаги ще се опитва да Ви имитира, а това означава поддържане на по-близък речеви контакт.

Както споменах no-горе, обаче, най-важното е Вие да се успокоите и по-леко да приемате речевите проблеми на детето. Тревогата и загрижеността не могат да бъдат скрити от детето. Ако Вие се чувствате обезпокоени, тогава не трябва да се стремите да подтискате проблема - и заради Вас, и заради детето. (Бел. на П.Т. - Нашият открит съвет е да се обърнете към най-близкия логопед. Също можете да потърсите връзка с Националната асоциация за самопомощ и инициативи по заекването (НАСИЗ) на адрес: 1220 София, п.к. 104).

Пернила, шест годишна

Общо взето развитието на Пернила е било нормално. Тя е проходила на една година. Родителите й са забелязали, че тя не е нито десноръка, нито леворъка - служи си, както личи, и с двете ръце добре. Характеризират я като чувствителна и свенлива.

От гледна точка на речевото и езиковото развитие има обаче леко изоставане. На тази възраст употребява точен словоред, дълги и верни изречения и вече не е както беше на четири годишна възраст. Тогава словоредът й е бил объркан и е пропускала малките думички. Макар сега езикът й да е нормален, все още не е завършило речевото развитие. Звуковете С, Р, Ш и Ч й създават проблеми. Нейните родители мислят, че Пернила е започнала да заеква, когато е била на около четири години. Те предполагат, че това е свързано с уплаха от шума на ниско прелитащ самолет. Но не могат да си спомнят дали заекването е започнало точно при онзи момент. Отначало е повтаряла срички и думи и не така забележимо се е появявало и заекване, но в последните две години е започнала по-засилено да се измъчва при някои думи. Все още повтаря изцяло думи както Томас. По-често блокира на ча-ча-части от думите и много по-често на определен з-з-звук, така че думата се прекъсва между първия и втория звук. Също ууууудължава звуковете и понякога просто с...спира.

Често си поема въздух, за да се справи по някакъв начин с блокиранията и това създава впечатление, че има нещо погрешно в дишането. От време на време тропа с крак само и само да си помогне по някакъв начин да изкара думата навън.

В по-особени периоди не е искала да се обажда по телефона, въпреки че сега отново се е престрашила да вдига слушалката. Но може да се забележки, че у нея настъпва тревожност, погледът й витае надалече и изглежда притеснена.

Пернила не заеква само когато е възбудена, блоковете се появяват в по-особени моменти. Примерно, когато тя и брат й вечерят, те се надпреварват да говорят по едно и също време.

Тези трудности идват и си отиват периодично, както при Томас, но никога напълно не изчезват. Някои от децата в нейната детска градина са я имитирали и подигравали преди известно време, но после всичко е било изгладено в детските отношения и сега тя вече може да говори за прoблема си без притеснения.

Предупредителни знаци

Напомня ли Ви по нещо Пернила за Вашето дете?
Предупредителните знаци при заекването могат да бъдат обобщени така: Измъчва ли се Вашето дете при произнасянето на думите или просто се запъва леко и едва забележимо? Търси ли начини да отбягва говоренето? Това са първите неща, за които трябва да сте наблюдателни.

Можем да кажем, че заекването засяга дишането на Пернила, а не дишането да поражда заекването. Така че първоначално не е нужно децата да се учат как да дишат точно. Какво да правим?

В голяма степен това, което казахме за Томас, важи също за Пернила.

Тогава бихте могли да се опитате да отгатнете в кои речеви ситуации заеква най-много и най-малко. Каква е зависимостта? Трудна говорна ситуация за много деца е времето, когато майката и бащата се връщат у дома уморени от работа и нямат сили да слушат „нещата", които иска да им каже тяхното дете. Просто неговите думи като че ли попадат в уши на глухи.

Има ли неща, които могат да променят тези трудни ситуации в ежедневното общуване с Вашето дете. Опитайте.

Слушайте по-добре

Прекъсвате ли често Вашето дете? Или Вие му допълвате речта? Оставяте ли настрана другите работи, докато детето говори? Сигурни ли сте, че го слушате внимателно, скрити зад вестника? Има много начини, по които бихте могли да слушате по-добре речта на детето.

Самоувереност

Децата чувстват дълбока нужда от сигурност, привързаност и човешка топлота. Опитайте се да дадете на детето си повече разговаряте за говорния проблем с тревожен тон, особено ако то Ви чува и вижда. Децата разбират всичко!

Разговор около заекването

Ако детето усеща говорните си проблеми и ако е дразнено понякога от други деца, тогава се налага да поговорите с него по този деликатен въпрос. Обяснете, че много деца имат затруднения като неговото и че това е нещо, което обичайно се появява. Може би ще приемете да разговаряте с неговите другарчета или учителката. Може би сами ще стигнете до извода, че ще разговаряте по-добре с детето си, ако говорите открито, естествено и просто честно.

Приемайте децата сериозно като индивидуалности и като равни. Опитвайте се да видите света и проблемите чрез техните очи.

Тази книжка има претенциите да представи проблема в по-кратък план. Ако все пак бихте искали да знаете повече за заекването, опитвайте се да получавате повече информация от специалисти и допълнителна литература.

Вече светът е по-знаещ и по-отворен за Вас.

Ян, единадесет годишен

Ян е в четвърти клас и неговото заекване се е появило, когато е бил на 4-5 години. След няколко години на колеблив говор с едва забележимо запъване, той е започнал да заеква първата година в училище. Но говорните му проблеми стават различни в трети и четвърти клас. Обаче те не могат да бъдат забелязани толкова често или просто варират в различни ситуации. Често прави продължителни паузи със затруднения в началото на думата. Измъчва се вътрешно със самата „подготовка" за реч и често изтласква думите с последния въздушен тласък (остатъчния въздух). Речта му звучи напрегнато.

В училище Ян се въздържа да вдига често ръка, дори да знае отговора, тъй като някои съученици му се присмиват и го дразнят понякога. Ян изпраща обикновено малкия си брат до магазина за някои сладкиши, тъй като се страхува, че ще блокира. Нито пък се обажда по телефона на приятелите си, освен ако не се налага. Но за това най-често извиква майка си.

Баща му също заеква. Все пак той успява с различни прийоми и трикове да се справи с проблема си, но се чувства напрегнат и нервен в много ситуации и живее в особен страх, че заекването му може да бъде забелязано. Приема с болка, че и неговия син има същите говорни затруднения и иска да отвърне поглед настрана, когато неговия син започне да се измъчва. Те двамата никога не говорят за заекването в къщи. Проблемът заекване: подобен на айсберг!

Прилича ли Ян по нещо на Вашето дете? Когато разговаряме за заекването при по-големите деца или младежите, ние обикновено говорим за „видимата" част, която може да бъде чута и видяна и за „невидимата", която не може да бъде .наблюдавана на повърхността, но въпреки това е част от заекването. Да си представим един айсберг. Под повърхността лежат: страх, отбягване от разговори, срам и понижено самочувствие. Скритата част на айсберга обаче се превръща в основната част на проблема.
Какво да правим? Почти всичко посочено no-горе важи също и за Пернила.

А Вие заеквате ли? Това може би не е проблем за Вас, както за бащата на Ян. Няма по-добър начин да помогнете на Вашето дете, ако направите решителни крачки в разрешаването на Вашия говорен проблем. Тогава ще можете да слушате по един спокоен начин детето си и да говорите заедно около говорните трудности.

Бихте могли да потърсите повече литература по проблемите на заекването и терапията му. Още по-добре би било, ако установите контакт с логопед със съвременни знания и практика. Като цяло днес светът е много по-информиран от времето на Вашето детство (Бел. на П.Т. - Това се отнася и за България).

Разбира се, също трябва да говорите с учителя/ката или учителите на детето. Обстановката в класната стая може да създаде специални проблеми за детето, което заеква. Винаги са възможни решения в правилна посока. Вашето дете, Вие и съпругата/ът е нужно да се срещате с логопеда във Вашето седалище или най-близък по-голям град. Контактите с логопеда са много важни за непосредствената помощ, която детето има нужда да получи. Можете спокойно да говорите за Вашите тревоги и чувство за вина, да научите повече, да получите съвети и навременна помощ, за да приемете по-естествено и по-разтоварващо проблема на детето Ви.

Окуражавайте винаги детето да говори и да не отбягва речевите ситуации. Невидимата част на айсберга е по-важната част.

Коя е причината детето да започне да заеква?

Досега няма отговор на този въпрос.

Заекването само по себе си не е наследствено, но само предразположението към него може да бъде наследявано. Много са обстоятелствата, които определят дали детето ще започне да заеква.

Страховите преживявания и no-резките промени в детската среда биха могли да предизвикат заекване, въпреки че родителите не са склонни да приемат това.

Истинското заекване също не възниква просто защото детето имитира друго дете, което заеква.

Имат ли вина родителите?

Не! Никой няма вина, че детето е започнало да заеква. Деца с този деликатен говорен проблем могат да се появят във всички среди и при всякакви въображаеми обстоятелства през детството. Вероятно трябва да има някои подчертани предразположения за заекването. (Бел. на П.Т. - Трудно някой може да определи предварително детето на кои родители ще започне да заеква.)

За продължителното развитие на заекването средата - майката, бащата, братята, сестрите, приятелите и др., предучилищната възраст и училището - е много важна. Тревогата и безпокойст­вото на родителите може да повлияе на настроението на детето. Неподходящите реакции от страна на другарчетата могат да създават постоянни неприятни изживявания и стресове. Щастливото преживяване на дните в дома и училище могат да бъдат определящи фактори.

Въпрос на опит и търсене е да създадем среда, която да улеснява речевите изяви на детето, доколкото е възможно.

Дали моето дете ще израсне заекването?

Може би да, може би не. За съжаление трябва да продължите да живеете с това съмнение.

Почти всички деца имат повтаряния в речта си.

Пет на сто от децата имат заекване в различна степен през детството си. При едни след положени грижи изчезва напълно, при други за кратко време, но след известен период пак се появява, а при трети много упорито се загнездва в речта им.

Страхът, особено сред чувствителните деца, от реакцията на другите, е най-крехкият елемент за появата на заекването отново или задълбочаването му.

След прочитането на тази книжка Вие вече сте направили първата стъпка да увеличите възможностите към намаляване или премахване изцяло на говорните затруднения на детето Ви.

Страхът: Как другите ще реагират на моето заекване?

Какво може да направи логопедът?

Ако детето не се измъчва с говора и не отбягва разговорите при каквито и да е ситуации, тогава няма нужда от системно посещение при логопед. Но все пак е важно за Вас да получите компетентно мнение, ако нещо Ви безпокои. Отношението към говорните проблеми на детето е преди всичко отговорност, знания и умения на родителите.

Ако детето започне да се измъчва при много думи и отбягва разговорите, тогава детето се нуждае от компетентната помощ на логопеда.

Съвременното третиране на заекването не включва разговорите на детето да протичат без никакво заекване. Това може да звучи странно, но е така. Защо? Защото страхът от неизвестното, от момента на заекването, продължава да съществува. Вместо в практическите занимания да се придържаме само към гладката реч, работата с детето би била много по-резултатна и естествена, ако детето заеква леко и едва забележимо, доколкото е възможно. По такъв начин страхът намалява.

Веднъж пренасочили развитието на речта далеч от сериозните речеви блокове и отбягването от разговори, заекването обикновено тръгва в посока към намаляване и е възможно напълно да изчезне.

Но нека да повторим: Дори Вашето дете да ходи на логопед, не трябва да забравяте Вашата много важна роля като съучастник в работата на логопеда. Вие сте всичко за Вашето дете и Вие в края на краищата можете да му помогнете най-добре.

Група за Взаимопомощ

Ела! Стани част от Група за Взаимопомощ!
За много заекващи групите за взаимопомощ са една от малкото възможности да обсъждат свободно заекването с други, които заекват... виж повече

Новини

Copyright © 2004 - 2017 Сдружение за Инициативи по Заекването