Казвам се Милена Цветкова и съм на 29 години. По образование съм психолог, но в момента ползвам отпуск по майчинство. Заеквам от седемгодишна възраст. Казвам се Милена Цветкова и съм на 29 години. По образование съм психолог, но в момента ползвам отпуск по майчинство. Заеквам от седемгодишна възраст. Бе шок за родителите ми, но преди всичко бе шок за мен. В продължение на няколко години ме водеха при известни доктори-невролози, логопеди, дори ми изписваха лекарства. Но всичко това нямаше никакъв ефект върху речта ми. Ефектът върху самата мен от т. нар. “речеви дефект” обаче бе огромен.

В училище ми се подиграваха и присмиваха. Обиждаха ме и страняха от мен. Аз се затварях в себе си и преживях болката от това, че не разбират, че и аз съм като тях. Голямо преживяване бе за мен да ме изпитват на дъската, Чувствах ужас от това, което ще последва, а именно, че ще заеквам. Дланите ми се изпотяваха, зачервявах се, изпитвах страх. Пълно блокиране.

Нямах увереност и самочувствие. Поведението, действията, дори мисленето ми, бяха детерминирани от заекването. Исках да работя с хора, но това бе невъзможно. Трудно си намирах работа.

Но всяко зло за добро. Запознах се с мъжа ми, родих му дъщеря и се почувствах Жена. Тази метаморфоза повлия положително върху заекването ми.

Преди, когато контактувах с непознати, влагах много енергия, самообладание и нерви, за да не ми проличи. Но сега с гордост мога да споделя, че преодолях зависимостта си от “проблема”. Придобих увереност и самочувствие. Все още заеквам слабо, но не се опитвам да го крия. На зададени въпроси, свързани с “проблема” отговарям спокойно, без притеснение. Всъщност за мен такъв “проблем” не съществува.