Заекването като авторитарен модератор в живота на заекващия

Ранните години в живота на всеки човек притежават властта да залагат психични модели, които определят до голяма степен развитието на целия последващ живот на индивида.

В случай на ранно появило се заекване, между 2-5 годишна възраст, въздействието на този синдром върху живота на развиващото се дете е огромно, като залаганите вследствие на присъствието му когнитивни схеми проникват дълбоко в несъзнаваното на личността.

Най-значимите авторитети в живота на детето, които чрез собствените си личностови характеристики въздействат върху развиващия се индивид обикновено са родителите. Разбира се, такива важни фигури могат да бъдат и служителите от дома за сираци, бавачки, роднини и пр. Важна роля в процеса на залагане на основните личностови стилове, черти, характеристики, модели на когнитивни и афективни реакции и интеракции изиграват и сиблингите (братя и сестри), преподавателите, възпитателите, приятелската среда и др.

Въпросът за родителските стилове (авторитетен, авторитарен, свръхпротектиращ, неглижиращ, все-позволяващ), както и за личностовите стилове на реакция към тях (отбягване, борба, пасивност, асертивност) са от фундаментално значение в полето на психологията и психотерапията.

Една недостатъчно проучена сфера в психологията на развитието представлява въздействието на различните психически и соматични заболявания, синдроми, невротични разстройства върху ранното развитие на детето и сформирането на психичната му матрица. Моето скромно мнение е, че всяко едно заболяване представлява уникален и мощно въздействащ ингредиент, аналогичен по сила и значение на гореспоменатите авторитетни фигури.

Заекването обикновено се появява във възрастта между 2-5 години. Речта в човешкия живот притежава неимоверна важност във всяка една сфера от социалния човешки бит.
Блокирането и през ранните години от заекването се преживява от детето несъзнавано като резултат от присъствието на мощен авторитет, реална същност – говорния му дефект. Този авторитет е винаги в него – той е жестоко неумолим, безсърдечно нараняващ го всекидневно и ежечасно, жестоко играещ си с личността на малкия човек. Този авторитет е непредвидим – появява се и изчезва ненадейно, не може да му се има доверие, не може да се разчита на приятелството му – той е неумолимо коравосърдечен. Присъствието на заекването в ранните години на детето създава в развиващия се индивид един немалък кластър от дълбоко гравирани несъзнавани психо – емоционални (когнитивно – афективни) схеми – ментални несъзнавани модели, матрици, които подпрагово дирижират съдбата на заекващата личност.

По-долу използвам част от разработките на Джефри Йънг, създателят на „Схема фокусирана когнитивно поведенческа терапия”, за да охарактеризирам модела на личността на заекващия индивид. Въпросните схеми биха могли да се нарекат с аналогичните им понятия: програми, ментални матрици, комплекси, катексиси...

Разбира се, всяка личност със заекване е специфичен уникален индивид и не само заекването е единственият фактор в оформянето на характеровите и темпераментовите му особености. Както всеки друг човек - заекващият притежава колоритна гама от положителни и отрицателни личностови черти, уникални и неповторими за конкретната му личност, сформирани от генетичното му наследство, от родителския стил и пр. фактори.

Въпреки това, твърдя, че именно заекването с огромната си въздействаща сила детерминира немалък спектър от характерови подобия в заекващите като специфична извадка от човешката общност.

Долните четири схеми принадлежат на домейн „Свръхбдителност и потискане”, сформиран от свръхизискващ авторитарен, ригиден и потискащ родителски стил. Аналог на такъв родителски стил в случая се явява синдромът на заекването.

Схема: Негативизъм / Песимизъм

Често продължителното действие на заекването върху цялостния живот на личността води до установяването на трайна песимистична психическа нагласа и визия за живота и конкретните обстоятелства през сивите очила на негативизма. Заекващият постоянно преживява болката от невъзможността си да се изрази в едно общество зависещо изцяло от вербалността. Заекващият е в непрекъснат досег с разочарованието от себе си, с конфликта между естественото си желание да излее красиво, ясно и навреме потока на мисълта си и невъзможността си да го направи, с вината от това, че е недостатъчно силен и способен, за да владее словесността си.

Заекващият ежедневно преживява недоволството от несъвършенството на наложената от проблема му социална роля, от обективните проблеми, които тази роля му създава, както и от вътрешно психично – субективните травми, които наложената роля му причинява. Заекващият се чувства перманентно в грешка (къде греша, за да заеквам, къде греша в усилията си да преодолея заекването си?), предаден от съдбата, измъчван безмилостно от непреклонността на заекването си. Тъй като залагането на тези схеми протича през ранните години, когато най-често се инициира присъствието на заекването в живота на носителя му, дълбочината на проникване на въпросните ментални установки в несъзнаваната част от психиката на човека е огромна. Детето не притежава самосъзнанието и способността за психичен самоконтрол на възрастния. Малкият заекващ човек няма способността да трансформира наложения му от заекването тежък дистрес. Неговата психика е като необработена неизпечена глина в ръцете на жестокия злокобен авторитарен грънчар - заекването, смазващо депресиращ съзнанието на детето и вплитащ в самата основа на крехкото му съзнание оловно тежките психични компоненти на страха, срама и вината – вината от това което си, което представляваш, вината от неспособността да промениш ситуацията, вината от слабостта си, вината от некомпетентността си... Въпросните процеси водят до сформиране на дълбоко заложен песимистичен комплекс, който впоследствие бива проециран в широк кръг от сфери от живота на вече зрелия заекващ индивид: професионална дейност, финанси, междуличностни отношения и т.н. Песимизмът е несъзнаваното възприятие на света през черните вътрешнопсихични очила на провала, на чрезмерния страх от извършване на грешки, които биха довели до емоционален колапс, загуба, унижение, попадане в лоша ситуация... Когнитивната схема на песимизъм и негативизъм рефлектира емоционално в хронична тревожност, свръх – бдителност (водеща началото си от поведението на избягване на заекването и ролята на заекващ) и нерешителност.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия(във връзка с тази схема): Трябва постоянно да съм нащрек, за да не ме смачка този ужасен живот!

Схема: Емоционално потискане

Заекващият индивид се стреми да контролира говора си всячески, да избягва моментите на заекване или като мълчи в повечето от ситуациите или като заменя думите си – цената, която той заплаща за това е огромното вътрешно напрежение, трупано от постоянното блокиране на естествената му изява. Мълчанието му води до сформиране на един наистина болезнен емоционален вулкан от неизразени импулси. Заекващият амплифицира вътрешното си емоционално напрежение дотолкова, доколкото не успява да приеме себе си в ролята на заекващ и се прикрепя към фалшивия фантазен образ на флуентно говорящ. Заекващият изпитва неистов страх от загуба на контрол над нещата и понеже перфекционизмът му постоянно се срива във връзка с говора му, се намира в непрекъсната ситуация на вътрешен конфликт, от която най-често се спасява в поведението на отбягване на речевите ситуации – а това поведение води до експлозивно натрупване на неизразените словесно афекти. Външно погледнато през очите на непредубедения зрител, на незапознатия с проблематиката на този тежък товар страничен наблюдател, заекващият човек изглежда нормално, спокоен и може би само до известна степен скован в действията и изявите си. Зад тази привидна идилия обаче се крие жестокото напрежение, буквално изгарящо отвътре личността на заекващия индивид. Напрежение натрупано от неизразения гняв и агресия, които се превръщат в автоагресията на вината, напрежение от потискането на позитивните чувства като радост, сексуалност, спонтанност и игривост, което води до превръщането им в тъжната болка от липсата на споделяне на чувствата и нуждите си.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Аз съм малък и незначителен и нямам право да налагам на другите каквото и да е. Трябва да потисна чувствата си!

Схема: Безмилостни стандарти (Перфекционизъм) / Свръхкритичност

Когато крехката психика на детето осъзнае, че то е различно от другите деца и не успява да говори като тях, то започва несъзнавано да се стреми да направи всичко възможно, за да задоволи изискванията, поставени от трудностите в говора му. То преживява себе си като различно от другите деца, стреми се да бъде като тях и полага усилия да говори като тях. Блоковете на заекването му се интернализират психически като един свръх изискващ безпощаден авторитет, авторитарен неумолим авторитет, чиито изисквания трябва да бъдат покрити на всяка цена. Детето опитва да бъде силно, да се бори с блоковете си, но не успява. В него се сформира несъзнаваното правило, че трябва да се стреми да живее според изключително високите интернализирани стандарти, поведение и представяне пред другите, обикновено за да избегне критиката им. В детето се образува разбирането, че не е достатъчно добро и съвършено и затова заеква. То започва да се стреми към перфекционизъм, към това да се представи възможно най-добре. В основата на този стремеж стои желанието му да говори добре – едно желание, което рядко бива задоволявано, но което тласкано от интернализирания жесток авторитет на заекването му, се проектира като перфекционизъм във всяка една житейска сфера, безмилостно високи стандарти и свръхкритичност към себе си и другите, в ригидни правила и „трябва” в много сфери на живота. Тази несъзнавана схема на перфекционизъм води до значими дисфункции в: преживяването на удоволствие, умението за релаксация и спонтанност, самочувствието, чувството за задоволство при постижения, установяването на хармонични връзки.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва да полагам максимални усилия, за да се представя винаги в най-добра светлина!

Схема: Наказване

В психологията съществува аксиомата за „идентификация с агресора”. Жертвата на даден агресор интроецира поведението му и несъзнавано се идентифицира с него. Или, казано популярно, на езика на народо – психологията: „С какъвто се събереш, такъв ставаш!”. Заекващият се явява дългогодишна жертва на своя жесток и безсърдечен агресор: заекването. Един агресор, който не приема никакви молби, не се интересува ни най-малко от мъката, интрапсихичните, социални и междуличностни трудности, които причинява на жертвата си. Заекването е безмилостен потисник, непреклонен тиранин, неотстъпващ и пред най-големите болки и страдания, причинявани от него на жертвата му – заекващият човек. През годините на мъчително емоционално потискане, негативизъм и перфекционизъм, носителят на дисфлуентна реч несъзнавано се идентифицира с агресора си и става носител на неговите качества. При мнозина от заекващите съзнателно или не съществува вярването, че самите те, както и хората трябва да бъдат жестоко наказвани когато сгрешат. Годините на преживявано тежко афективно потискане и сформираните от него психични комплекси и конфликти се проектират като тенденция за гняв, нетолерантност, жестокост и нетърпеливост към онези (включително себе си) които не успяват да се вместят в очакванията и стандартите (които са нереалистично високи). Обикновено включва трудно прощаване на собствените и на другите грешки поради нежелание да се вземат предвид обективните оправдаващи обстоятелства и неспособност за емпатия. Често у заекващия присъства жестокост както към себе си, така и към другите. Една жестокост, разбира се умело прикривана зад ролевата маска, поставяна над нерешения емоционален конфликт.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Никой няма право на грешки. Ако човек сгреши, трябва да бъде жестоко наказан!

Долните четири схеми принадлежат на домейн „Разединеност и отхвърленост.”
„Човек очаква, че нуждите му за сигурност, защитеност, стабилност, грижи, емпатия, емоционално съпреживяване, приемане и уважение няма да бъдат удовлетворени по естествен начин.

"Индивидът произхожда от семейство с преобладаваща атмосфера на дистанцираност, студенина, отхвърляне, емоционална въздържаност, самота, непредсказуемост, експлозивност, злоупотреба (неглижиращо – злоупотребяващ родителски стил – ред.)”. /Джефри Йънг/
При заекващия индивид въпросната атмосфера на непредсказуемост, злоупотреба и незачитане се създава от авторитета на заекването.

Схема: Недоверие / Злоупотреба

В заекващия още от ранните му години се образува дихотомията „аз’ и „моето заекване”, като въпросното аз в съзнанието на заекващия е различно от образа на заекващ индивид, изключва заекването от себепредставите си и се стреми да дисоциира „моето заекване” възможно най-далеч. Колкото повече заекващият успява да дисоциира заекването си (в несъзнаваната част от психиката си) от представата за себе си, тоест колкото повече се бори срещу него и не приема себе си като заекващ, а поддържа в себе си имагинерната себепредстава за флуентен индивид – толкова повече заекването расте и атакува личността от неуязвимата си несъзнавана позиция на изтласкан неприеман психически комплекс. Така капсулираният в дългосрочната памет на заекващия психичен комплекс „заекване”, се преживява от него като реален интрапсихичен авторитет, безмилостно безчинстващ в психиката и живота му. Заекващият интернализира в предсъзнаваното си заекването в образа на силен тиранин, на който не може да се разчита, който ненадейно и непредсказуемо се намесва в живота му и злоупотребява с така ценената в обществото словесност. Съзнателно или не заекващият преживява заекването си като тоталитарен всесилен господар, който злоупотребява с него, унижава го пред собствената му представа за съвършенство и пред силната му зависимост от общественото мнение (какво ще кажат хората?), мами надеждите му за перфектно представяне в обществото според изградения образ за флуентен индивид, лъже надеждите му за успех, манипулира го и контролира грубо живота му като се наслаждава на провалите, които причинява. Тази схема (психичен комплекс) на „недоверие и злоупотреба” се проектира в социалните взаимоотношения като чувството, че другите ни вредят предумишлено или че сме жертва на незаслужено пренебрежение. Заекващият често притежава дълбоко в себе си убеждението, че винаги е мамен и че късметът никога не е на негова страна.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва да държа другите на дистанция!

Схема: Емоционално лишение

Годините на преживяване на връзката между неприемания и мразен „всесилен и лишаващ ме от всичко авторитарен господар – моето заекване” и фалшиво поддържаната ментално роля на флуентен индивид (въпреки обективната реалност) се проектира като очакването, че желанията ни за нормална степен на емоционална подкрепа няма да бъдат посрещнати адекватно от другите. Заекващият често несъзнавано искрено вярва, че е лишен от вниманието, емпатията, топлината, приятелството, разбирането, изслушването, подкрепата и взаимността на другите. В огромната част от обективните случаи обаче това вярване се дължи до голяма степен единствено на проекцията на собственото му емоционално потискане, създадено от дисоциирането, неприемането на проблема му.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва много да се старая да се харесвам на хората!

Схема: Дефектност / Срам

Неприемането на актуалния образ и роля на заекващ индивид, борбата, съпротивата и дисоциирането им като срамни и нежелани причиняват в заекващия субективното чувство че е дефектен, некачествен, нежелан, низш или увреден по отношение на важните неща; чувството, че при контактите си със „значимите други” ще бъде отблъскващ. Заекващият е свръхсензитивен към критика, отхвърляне и обвиняване, тъй като всяка проява на тези действия рязко задейства усещането му за дефектност и срам. Заекващият постоянно се сравнява с другите и е несигурен при тяхното присъствие (в колектив, компания и т.н.), защото по този начин препотвърждава убеждението си за дефектност (а всъщност е просто неутрално различен). Заекващият изпитва силен срам от заекването си, срам от това, което е. Този срам е израз на страха му, породен от неприемането на себе си в актуална светлина като заекващ индивид. Този страх се проектира при общуването с другите като страх от тяхната обратна връзка – неприемането им. Всъщност огромната част от преживявания срам се дължи именно на когнитивната схема за дефектност, като страхът от мнението на другите е само нейна проекция.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва да се представям само в най-добра светлина!

Схема: Социална изолация / Отчуждаване

В резултат на гореизброените когнитивни схеми, присъстващи в заекващия, той често изпитва субективното чувство, че е сам, че е лишен от нормално пълноценно общуване и контакти. Възможно е обективната житейска ситуация на даден конкретен заекващ действително да бъде такава. Причината за подобна ситуация тук обаче стои не в „лошите други”, а в убежденията за дефектност, срам, страх, вина, перфекционизъм, емоционалното потискане и песимизма на заекващия – когнитивни матрици, които не му позволяват да се включва адекватно в груповия и социален живот. Единствено осъзнаването на дълбоко гравираните ментални модели, породени от неприемането и борбата със заекването и прекратяването на тази борба, трансформирането и в самоприемане и само – толерантност биха освободили заключената в комплексите психична енергия и дали възможност на заекващата личност да живее свободно и творчески живота си.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва по всякакъв начин да се старая да си „пасна” с другите!

Схема: Провал

Перфекционизмът и твърде високите стандарти на заекващия го карат да приема речевата си специфика на заекване като провал! Усещането за провал, преживявано по този начин при неизбежните епизоди на заекване има свойството да бъде заложено като устойчив несъзнаван психически компонент – комплекс, когнитивна схема, която следвайки естествения процес на проекция в ежедневието се проявява като страх от провал в повечето житейски области: кариера, взаимоотношения, контакти, интимност и т.н. Причината за наличието на субективното чувство за провал е провалът в непрестанните неуспешни опити за контрол над речевата функция, диктувани от перфекционизма на заекващия, който на свой ред е породен от борбата със заекването.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Трябва да успея на всяка цена!

Схема: Търсене на одобрение и признание (Какво ще кажат хората!)

Човек е колективно същество. В условията на социалните взаимодействия получаването на обратна връзка и търсенето на адекватна такава, са нормални продукти на социалните контакти. Когато обаче търсенето на одобрението и признанието на хората стане прекомерно, а желанието за вместване в стандартите за сметка на развитието на сигурна и истинска връзка със Себе си надделее, такъв стремеж се превръща в патология. Заложените в заекващия когнитивни схеми на срам, провал, социална изолация и емоционално лишение предпоставят развитието на схемата „Какво ще кажат хората?!?” Самочувствието на заекващия често зависи от реакциите на другите вместо от собствените му преценки. Нерядко заекващият под влиянието на деспота на проблема му губи вярата в Себе си, като прехвърля основния център на психическата си опора в търсенето на одобрение и признание от другите, което замества собственото му самоодобрение, признание и вяра в Себе си.

Дезадаптивно предсъзнавано правило, поддържано от заекващия: Винаги трябва да се съобразявам с общественото мнение!

Ако сте заекващ или ако имате отношение към хора със заекване, вгледайте се в собствената си личност или в личността на заекващите с които общувате! Възможно е да откриете голяма част от горните когнитивни схеми (психични комплекси) в себе си. Повечето от описаните характеристики присъстват във всеки заекващ. Осъзнаването на техните импулси в ежедневието е първата стъпка към премахването им - осъзнаването подобно на слънчева светлина прониква в дълбоките психични пластове, лекува и дава възможност за промяна. както се вижда в горните схеми, основна причина за залагане на подобни комплекси е борбата против заекването, неприемането на себе си в ролята на заекващ и поддържането на имагинерна социална роля на флуентен индивид. В този контекст, втората и най-решителна стъпка към освобождаване от болезнените психо-емоционални схеми е приемането на себе си като заекващ, приемането на социалната роля на заекващ индивид. Това приемане освобождава огромна психична енергия, дотогава заключена в несъзнаваните комплекси и прави личността на заекващия свободна от емоционалните напрежения, скованост и борби. Когато психичният багаж на заекването бъде освободен, самото заекване намалява силно и повече не възпрепятства живота на индивида, а дори се превръща в предимство. В предимство, защото зад самото заекване застава една светла, чаровна и въздействаща личност, чието заекване бива приемано единствено като специфичен компонент от харизмата и. Когато това психично освобождаване бъде постигнато, решаваща роля в по-нататъшната работа със заекването имат логопедичните техники (удължаване на ударената гласна, издърпване и т.н.), които преструктурират заложения неврологично речеви праксис!

Бъдете здрави!

Орлин Баев
София, България
29.11.07 г., 16ч.
 

Група за Взаимопомощ

Ела! Стани част от Група за Взаимопомощ!
За много заекващи групите за взаимопомощ са една от малкото възможности да обсъждат свободно заекването с други, които заекват... виж повече

Новини

Copyright © 2004 - 2015 Сдружение за Инициативи по Заекването