Бойчо - когато искаш най-доброто, не трябва да се задоволяваш просто с доброто

Привет! Казвам се Бойчо Сотиров. Роден съм в Бургас, в многодетно и красиво семейство – имам 1 брат и 6 сестри (аз съм трети). Привет! Казвам се Бойчо Сотиров. Роден съм в Бургас, в многодетно и красиво семейство – имам 1 брат и 6 сестри (аз съм трети). Интернационално музикално семейство сме – в момента повечето от тях живеят извън страната. Много е интересно.

Аз съм музикант и свиря на виолончело от 5 годишна възраст.

Нека ви споделя моята история: Бях 5 годишeн – през 1985 г., когато в един прекрасен слънчев ден, докато бях на село, силно се стреснах. Сега ми се струва глупаво това, от което се стреснах, но осъзнавам, че децата много трябва да се пазят от уплаха. В следствие на уплахата изгубих частично паметта си за няколко дни, а също и нормалния си говор за по-дълъг период от време. Помня, че питах голямата си сестра как се казва, понеже не помних името й. Беше повече от ужасно!

Никога не съм обичал да ме съжаляват, но съм чувал хора, които казват: “Горкият! Знам какво изпитва.” Аз бих казал, че не знаят. Дори и представа си нямат, ако не са го изпитали лично.

Срещал съм много подигравки, както от “приятели”, така и от учители. С годините този проблем изгради в мен доста подтискащо и направо смазващо чувство. За самочувствие не можеше и да става дума. Не исках да говоря пред хора, понеже ме бе страх да не започна отново да заеквам. Често трябваше да сменям думата, с която исках да започна изречението, понеже ми беше доста трудно да кажа дадена дума или буква, особено в началото на изречение.

Спомням си, когато в пети клас учителката по География ме вдигна да ме изпита. Толкова добре си бях научил урока, но когато трябваше да отговоря на въпроса й, не можех да започна изречението без да заеквам и от страх да не започнат да ми се присмиват учениците, не смеех да кажа нищо. Тя ме изчака малко, помисли си, че не съм учил и ми писа двойка.

Това за едно дете е голям стрес.

Така растях с годините и все не можех да приема заекването за свой приятел. Но дойде ден, когато чух какво казва Библията, конкретно в два стиха. Единият се намира в Първо послание на апостол Петър – 2 глава, 24 стих, където се казва:

“Който (Исус Христос) сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото... с Чиято рана вие оздравяхте.”

И другият стих се намира в Малахия 4 глава, 2 стих:

“А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си...”

И тъй като бях пробвал вече всичко, а и лекарите не можеха да ми помогнат, реших да се доверя на това, което Бог казва в Библията. Чрез тези два стиха разбрах, че чрез жертвата Си на кръста, Исус не само ни прощава греховете, но и ни изцерява от болестите и ни благославя с всичко, от което имаме нужда.

Четох тези стихове отново и отново с моята заекваща реч, но нямаше никакво подобрение. Започнах да моля Бог да ме изцери, но като че ли молитвите ми се удряха в тавана и оставаха в пространството.

Тогава помня, че прочетох в книгата на един проповедник на име Бени Хин (http://www.bennyhinn.org/), който пише, че от малък е заеквал. Дори семейството му го е пренебрегвало и подигравало заради този му проблем. Но един ден Бог го изцерил. Четох и за друг проповедник на име Оръл Робъртс (http://www.orm.cc/), когото Бог също е изцерил от заекване и туберкулоза, докато бил на смъртно легло, когато бил 17 годишен. Това ме впечатли толкова много, понеже хора, които заекват винаги са ми били много мили. Тогава още повече започнах да се моля и си спомням как обещах на Бог в една молитва, като казах:

“Господи Исусе, прочетох в Библията, че Ти Си умрял на кръста, но и възкръснал, както заради моите грехове, така и заради моите болести и Ти обещавам, че ако изцериш говора ми за да мога да говоря отново гладко, аз ще свидетелствам за Теб до края на живота си.”

Но нищо не се случи тогава. Не бях изцерен моментално, както пише за себе си Бени Хин. Но малко по малко аз усещах, че започвам да говоря по-добре и по-добре. Все още много заеквах, но говора ми започна да се подобрява.

И така при мен изцерението беше процес. По-късно разбрах, че понякога Бог изцерява моментално, но понякога това е процес.

Научил съм едно – че, когато искаш най-доброто, не трябва да се задоволяваш просто с доброто. Затова след като започнах да се подобрявам, продължих да Го моля за съвършено изцерение. И след цели 12 мъчителни години на заекване, отново можех да говоря нормално.

Когато разказвам историята си на различни хора, някои от тях ми вярват, а други не ми вярват. За мен важното е само едно: аз знам, че моето изцерение е факт и че Исус Христос е жив, възкръснал и реален Бог, Който бърза да отговори на всички, които Го помолят с вяра!

Сега имам прекрасна съпруга и дъщеричка, с които се наслаждаваме на живота и осмислям всеки нов ден по различен начин.

Група за Взаимопомощ

Ела! Стани част от Група за Взаимопомощ!
За много заекващи групите за взаимопомощ са една от малкото възможности да обсъждат свободно заекването с други, които заекват... виж повече

Новини

Copyright © 2004 - 2015 Сдружение за Инициативи по Заекването