Свободен говор

Методиката на Свободния Говор е адаптация от John Harrison на "Speaking Circles", Говорещи Кръгове, един концепт развит от Lee Glickstein. За да се научиме на каквото и да е най-добре е това да го правим в непринудена и приятелска атмосфера, където може да практикувме без страх от наказание или от критика. Това е особено вярно за нас, заекващите ако искаме да се упражняваме да говориме пред публика. Ние още от училището се научаваме се принуждаваме да се поставяме под натиск за да ни харесат учители и съученици и никога не се учиме как да задоволиме нас самите. Така ние се учиме да говориме с вътрешни задръжки. А за да имаме успех в каквато и да е сфера ние трябва да се отпуснеме и да действуваме без да се притесняваме какъв ще бъде резултата. Това е принципа на Свободния Говор, една програма където се учиме да имаме повече самочувствие и удобство когато говориме пред хора.

Формат на Свободния Говор

Свободния Говор е най-ефективния метод да се помогне на заекващите да преодолеят страха от говорене пред публика. Това е така- защото с тази методика не се работи само върху речта на говорещия, но и върху цялата му личност. При условията на Свободния говор заекващия има възможността да бъде чут до край и да бъде поддържан от една група внимателни слушатели. Условията от една страна са подобни на истинските. От друга страна обаче те са напълно сигурни и безопасни тъй като публиката поддържа говорещия.

· Обикновенно помещението е подредено като класна стая или със столове в театрална наредба, с катедра за говорещия, на която може да се постави микрофон за запис на речите.

· Свободния Говор може да бъде успешен и без тези условия и в някаква обикновена стая но една специална стая е като декор който имитира реална ситуация за говор пред публика.

· Сесията се ръководи от един модератор, който се избира нанова преди всяка сесия, така че всички участници да могат да научат тази роля.

· При една програма на Свободен Говор всеки има възможност да говори два пъти. Веднаж за 3 минути и веднаж за 5.

· Говорещия стои пред всички като пред публика. Той се посреща и изпраща с ръкопляскания.

· След две речи на всеки учасник публиката ще даде само позитивни мнения не за темата на изказванията на всеки говорещ. а какво тя харесва лично в говоритела. Това изквание е кратко и точно, максимално 2 минути.

Ролята на публиката

Слушателите играят активна роля при Свободния Говор. Те отдават вниманието си напълно на говорещия с така наречените “меки очи”. Това означава че те не гледат хладно и директно, а тяхното внимание има поддържащ и не осъждащ характер. Слушателя не слуша какво казва говорещия, а слуша и възприема истинската същност на говорещия.

Повечето от хората особено ние заекващите израстваме със страх от публиката. Ние възприемаме слушателите като критични и се притесняваме дали говориме както се следва. И когато ние видиме и чувстваме че слушателите ни поддържат и са позитивни може да изключиме вътрешния цензор. Затова слушателите трябва да гледат към говорещия дори когато този гледа някой друг. Много е важно за говорещия да няма слушатели които да зяпат някъде другаде.

Ролята на говорещия

Ако си пред групата след като аплодисментите стихнат установи за няколко секунди контакт с публиката като приемеш тяхната подкрепа. Говори всеки момент само на един човек. Някои мислят че е нужно погледа да играе по цялата публика. С това държание ти не се свързваш с публиката тъй като ти сканираш всеки. Важно е да говориш за 4-5 секунди на човек преди да преместиш погледа си на друг. Ако има паузи от мълчание или говорни блокове не се притеснявай и ги приеми. Помни че публиката е за теб и не е тук за да те оценява. Ти ръководиш парада и можеш спокойно да наложиш темпото и да правиш паузи за дишане. Няма никакъв определен план и затова ти слушаш какво ти говори вътрешния ти глас. Ако идват определени мисли и чувства позволи им да дойдат без да ги оценяваш и цензурираш. Експериментирай с изразяване на спонтанни мисли и чувства.

Ако получиш умопопрачение и мислеш че не можеш да кажеш нищо? Това се случва на много хора когато имат страх и са пред публика. В такъв случай остани свързан с твоите слушатели и чакай докато ти дойде нещо на ума. Тези 3 или 5 минути са твои. Ти дори можеш да мълчиш през цялото време. Така или така аплодисмента ти е сигурен на края на речта ти. А защо получаваме затъмняване на съзнанието? Това е резултат на паника и вътрешно цензуриране. Паниката обикновено е свързана със страха когото ние трябва да изпълняваме нещо. То е свързано със старата част на мозъка наречена Амигдала която се грижи за инициирането на реакцията на борба или бягство и е била важна за преживяването на преисторическия човек. Амигдалата инициира образуването на адреналин, вдигане на кръвното налягане, ускоряване на дишането и позволява на преист. човек да избегне опасността. Сега тази система на различава дали има физическа опасност или социален проблем. Тя реагира по един с същ начин дали ти ставаш да говориш или дали някой те напада на улицата. Тази реакция пречи на мисловния процес да функционира. Отпусни се и се релаксирай и мислите от само себе си ще започнат да текат.

Стремежа за вътрешна цензура

Една друга причина за затъмнение на съзнанието е свръх-активната роля на вътрешния цензор. Ние имаме голямо богатство на мисли, но от деца са ни учили да говориме онова което от нас очакват. Ние сме учили от деца да говориме онова, което е приемливо за възрастните и да цензурираме предварително тези неща, които ни идват спонтанно на ум. И ако мислиме, че няма какво да кажеме, в същност нямаме да кажеме нищо което да е приемливо за нашите вътрешни родители и цензори. Някои от нас така се кондиционирани да постигнат нещо в изпълнението, че не могат да се отпуснат и да бъдат спонтанни. Целта на Свободния Говор е да се създадат условия където вътрешния цензор не съществува и ние спираме да се оценяваме. Единственото което е важно е да се радваме и да се забавляваме и да кажеме това, което спонтанно ни идва на ума. Ако спреш да се притесняваш дали изпълнението ти е добро, ти можеш да се концентрираш в заимоотношенията си със слушателите си, и тяхната подкрепа ще те вдъхнови да кажеш нещо оригинално и необикновено.

Получаване на позитивна оценка

След всяка реч ти ще получиш ентусиазиран аплодисмент. Остани прав и приеми акламациите (това не е лесно за много хора). След това модератора ще помоли публиката да даде само позитивни оценки – какво те харесаха при теб и защо им бе приятно да те слушат и да те гледат. Може би ти се струва че това е изкуствено и необективно. Повечето от нас са перфекционисти и насочват своето внимание главно в това което не е в ред. Така че позитивната оценка поставя нещата в равновесие. Слушателите не казват неща които са неверни а само откриват тези позитивни качества, които те обикновено биха могли да не забележат.

Има и друга причина за това защо оценките са само позитивни. Хората добиват самочувствие много по-бързо ако обкражението е позитивно отколкото ако то е пълно с критики. Ако ти наистина искаш критика можеш да се запишеш с микрофон или с видеокамера. Ти ще чуеш коментари като... Ти беше смешен и забавен Ти изглеждеше много уверен Имаше добър визуален контакт с нас Аз се чувствувах интимно свързан с тебе Хареса ми как се разхождаше по стаята Твоята реч бе много живописна и аз добре си представих какво ти искаше да кажеш.

Такива позитивни оценки ще ни помогнат да добиеме увереност и самочувствие. Избягвай неискрени и плоски оценки като – “ти беше много добър” или “прекрасен”. Оценките трябва да са специфични. Особено интересно е да се отнасят до субтилните детайли. Това е важно, защото например нервността на говорещия може би е обяснима с деликтната тема на изказването. И ако лицето заеква, то детайлите на онова, което бе добро могат да останат незабелязани. И винаги има неща, които говорещия е направил добре. Може би той имаше тиха елегантност или употребяваше цветисти метафори. Или може би той беше преди всичко много смел за да стане и да каже искрено какво мисли.

Така ще разширите диапазона на вашето усещане за онова което прави добрия комуникатор. Първо то ще помогне да разберете че плавното говорене не е всичко. И второ то ще ви мотивира да търсете златото навътре. Това ще помогне не само на говорящия но и ще помогне и на вас да разберете кое за вас бе приятно без да бъде много явно. Оценката трябва да е кратка но точна. Ако нямаш конкретна оценка може нищо да не кажеш. И избягвай сравненията, например че говрещия се е подобрил в сравнение с последния път. Това веднага създава оценкови заключения за изказването които трябва да се избягват. А това също имплицира че говорещия не беше така добър последния път.

Свободния говор не цели да се направи нещо “по-добре”. Той позволява на говорещия да получи подкрепата на слушателите, да се свърже с публиката, да бъде искрен и да вярва на себе си и на другите. Ако вие научите тези работи то комуникацията ви с другите автоматично ще се подобри, независимо от това дали заеквате или не.

Ролята на модератора

Свободния говор не изисква определен тренинг или напредналост. Тя се нуждае от група от хора които искат да се поддържат и искат да се забавляват. Но модератора може да подпомогне програмата да е по задоволителна за всички. Модератора

· Въвежда вечерта и обясненява каква ще бъде програмата.

· Обяснява правилата на говоренето и на оценяването. Той дава сигнал, когато на говорещия му остават 30 секунди до края на речта.

· припомня на говорещия да остане на мястото си докато стихнат овациите.

· Се грижи учасниците да се чувствуват добре.

· Обяснява, че коментариите не трябда да не се отнасят до темата. Често говерещия споделя интимни работи и те очакват това да не се коментира.

· Напомня при паузата, че не трябва да се коментира какво е казал говорещия, без да бъде попитан дали той е съгласен. Напомня на участвуващите да не говорят навънка за онова което са чули. Това е важно за образуването на доверие и откровение. Тази методика помага на хората да говорят по-добре, а не да се решават жизнените проблеми.

· Е ентусиазиран и е модела за групата. Това означава, че ако енергията пада, той трябва да енергизира групата. Той е енергичен и говори с изразителен глас, а със своята спонтанност заразява с примера си групата.

Въздействие върху хексагона

Свободния говор действува пряко на три елемента от хексагона на заекването– върху емоциите, усещанията и вярванията.

Заекващите често се страхуват от идващи думи. Те не толерират паузи и предпочитат да ги запълнят с думи. В момент на паника те се концентрират в себе си и загубват връзка със слушателите. Свободния Говор дава възможност на заекващите да говорят в позитивна среда, където няма никой да тропа нетърпеливо с крака или пръсти. Така комбинацията от реална ситуация и сигурност ще ти даде възможност да добиеш нови емоционални начини за говор. Ти гледаш слушателите, въпреки че заекваш, защото слушателите са добронамерени. Ти влизаш в контакт със себе си като говориш и добиваш самоувереност и вяра в собствения начин за изрязяване. Заекващите смятат често, че слушателите ги смятат за странни и имат чувството че те трябва да говорят “нормално” и по такъв начин поддържат системата на заекването. Ние смятаме че слушателите са наши съдии и загубваме контакт с нас и с това какво ние вярваме и чувствуваме. Позитивнатата атомосфера постепенно променя тези усещания и ги заменя с нови. Много заекващи искат да бъдат перфектни и да се харесват постоянно на другите. Те мислят че е нужно само да говорят гладко, за да решат всичите си проблеми. Ти виждаш обаче, че не е нужно да правиш нещо особено за да се харесаш на другите. Слушателите ще те оценят позитивно за това което си. А когато ти самия трябва да оценяваш другите, ти виждаш че плавния говор не е всичко и няма нищо общо с това дали един говорещ има харизма или не.

Сесии на Свободен Говор могат да се правят в групи за самопомощ а и в клиники за говор. Последните много често са сблъскани с факта че заекващите започват отново да заекват като излезат от клиниката. Свободния Говор допълва единичната терапия и подготвя пациента да конфронтира нормалните говорни ситуации на всекидневието тъй като е комбинация от риск и сигурност.

Те би трябвало да се провеждат редовно най-добре по два пъти в месеца.

Превод и адаптация от книгата How to Conquer Your Fears of Speaking Before People, John Harrison, National Stuttering Association: Стефан Богданов

Представен от Стефен Богданов на семинара на СИЗ, Велинград 2006

Група за Взаимопомощ

Ела! Стани част от Група за Взаимопомощ!
За много заекващи групите за взаимопомощ са една от малкото възможности да обсъждат свободно заекването с други, които заекват... виж повече

Новини

Copyright © 2004 - 2015 Сдружение за Инициативи по Заекването